… и Софийският градски съд току що беше постановил, че съм нарушил правата на блогъра Еленко, ето какво щях да направя:
1. Щях да вляза в блога на Еленко и да се извиня. Щях да му пратя и електронно писмо, пак със същата цел.
2. Щях да публикувам голям материал на първа със заглавие: “Извинявай, бе, Еленко!” и да разкажа на вътрешна страница как съм сбъркал, публикувайки негова авторска снимка без коректно цитиране, как съм си взел поука и никога вече няма да правя така.
- В същия материал щях да обясня как съм разбрал колко е важен “Интернет-а” и да обещая, че за в бъдеще всички журналисти от изданието ще се съобразяват с правата на техните онлайн колеги. Щях да използвам същото изказване, за да напомня на всички читатели, че имам уеб сайт, на който гледам сериозно и че тази случка ме е накарала още по-сериозно да се отнасям към това, което правя онлайн. (Нали точно Часовете и Труд се хвалеха преди време със страхотното интернет присъствие, което щяха да изградят… резултатът не го коментираме…)
- Накрая щях да призова всички печатни медии да започнат да се отнасят с внимание към писаното онлайн и да им обясня, че “интернет” сам по себе си не е източник на информация.
2. В следващия си брой щях да направя интервю с Еленко и да го оставя да си каже болката. Към интервюто щях да публикувам мнения на още 3-4 ключови блогъри и отношението им към печатните медии. На база на всичко това щях да дам своя коментар, в който отново да кажа, че съм преосмислил всичко.
3. След интервюто на Еленко щях да му дам 100-те лева, които съдът ме задължи да му дам. После щях да му дам и останалите 900, които не съм длъжен да му давам. И щях да резервирам заведение за партито на блогърите по случай победата им над мен и да покрия част от разноските по купона. В замяна на лек брандинг на място, разбира се, и по една поздравително-извинителна картичка за всеки блогър… заедно с копие от вестника с интервюто с Еленко. Щях да пратя фотограф и репортер, които да отразят събитието.
4. Щях да поканя Еленко за дългосрочен консултант по интернет въпросите и заедно с него да започна да разработвам истинско онлайн присъствие.
И щях да обърна нещата в моя полза…
Понякога нещата никак не са сложни по време на комуникация в криза – важно е да не се взимаш кой знае колко насериозно и да си откровен с хората 
